Предыдущая публикация
Левая колонка
Фильтр
* * *
Пак рисувам къща
с червени керемиди.
Очите ми я искат,
душата ми гори!
Тя сякаш ме прегръща,
и иска да ме види.
- Ела си! - тя ми казва -
Кандило запали!
Далеч съм. И рисувам
стените ѝ във бяло.
А сянката на ореха
аз как да оцветя?
В лилаво или в сиво?!.
Слънцето огряло,
а цветовете спореха
на южната стена.
Мръкна се и вече
и сенки не се виждат,
и лампа се запали
във моята мечта.
А къщата и вечер
красива ми се вижда!
Рисувам си полека,
пътечка за у дома.
Рисунките са от различни периоди. От с. Царева ливада, първият ни адрес в България, е от 1996 г. и най-новата – "Планинско село" е от 2024 г.
Пак рисувам къща
с червени керемиди.
Очите ми я искат,
душата ми гори!
Тя сякаш ме прегръща,
и иска да ме види.
- Ела си! - тя ми казва -
Кандило запали!
Далеч съм. И рисувам
стените ѝ във бяло.
А сянката на ореха
аз как да оцветя?
В лилаво или в сиво?!.
Слънцето огряло,
а цветовете спореха
на южната стена.
Мръкна се и вече
и сенки не се виждат,
и лампа се запали
във моята мечта.
А къщата и вечер
красива ми се вижда!
Рисувам си полека,
пътечка за у дома.
Рисунките са от различни периоди. От с. Царева ливада, първият ни адрес в България, е от 1996 г. и най-новата – "Планинско село" е от 2024 г.
Добре дошъл, дъжд!
Прощавай, аз не те познах!
Помислих те първо
за огън, захапващ пространството.
Ослушах се пак
и във странния звук
припознах
стотици нозе,
маршируващи някъде в странство.
Но най са били това
твоите гъсти сълзи.
По всичко, що може
те стъпваха, бързаха, пяха.
И мократа песен
май цялата нощ продължи.
А моите сънища в нея все хубави бяха!
Прощавай, аз не те познах!
Помислих те първо
за огън, захапващ пространството.
Ослушах се пак
и във странния звук
припознах
стотици нозе,
маршируващи някъде в странство.
Но най са били това
твоите гъсти сълзи.
По всичко, що може
те стъпваха, бързаха, пяха.
И мократа песен
май цялата нощ продължи.
А моите сънища в нея все хубави бяха!
ЗАМИСЛЕНА И ТЪЖНА
Боли ме твойта красота,
залязващ ден в Балкана.
Небето с облаци-крила
докосва мойта рана.
Прошарена, гората бди -
замислена и тъжна.
Разпръсква слънцето бои
по своята окръжност.
Ще претърпя да прегърми,
да плиснат скоро дъждове.
Морета, степи, планини,
събрани в тъжни стихове.
"ЗА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ" стр. 34
Боли ме твойта красота,
залязващ ден в Балкана.
Небето с облаци-крила
докосва мойта рана.
Прошарена, гората бди -
замислена и тъжна.
Разпръсква слънцето бои
по своята окръжност.
Ще претърпя да прегърми,
да плиснат скоро дъждове.
Морета, степи, планини,
събрани в тъжни стихове.
"ЗА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ" стр. 34
ДОТОГАВА ТЪРПЕНИЕ
Огънати са клонките от снощи.
Снегът им натежава всеки миг.
Но знаят си дърветата, че още
им цяла дълга зима предстои.
Безропотно, безмълвно, безотказно
приемат всичко те, дошло отгоре.
Не се опитват дръзко и напразно
да имат друга, по-различна воля.
Когато дойде пролетта, тогава
нали ще се отпуснат, ще се стоплят.
И знаят си, че просто дотогава
търпение им нужно, а не вопли.
Огънати са клонките от снощи.
Снегът им натежава всеки миг.
Но знаят си дърветата, че още
им цяла дълга зима предстои.
Безропотно, безмълвно, безотказно
приемат всичко те, дошло отгоре.
Не се опитват дръзко и напразно
да имат друга, по-различна воля.
Когато дойде пролетта, тогава
нали ще се отпуснат, ще се стоплят.
И знаят си, че просто дотогава
търпение им нужно, а не вопли.
На этом пока всё
Войдите в ОК, чтобы посмотреть всю ленту
540
- Дмитрий Младиновс. Валя-Пержей
- Роман ПетровЧикаго
- Василий и Мария Манчевыс. Валя-Пержей